Режете държавните служители! Били половин милион! Но в него са лекари, медсестри, учители
Всъщност администрацията е 3% от всички заети и понижава
Широко налаганата теза, че държавните чиновници са прекомерно доста и всяка година нарастват, всъщност не е вярна. Това не е нищо повече от следващата неолиберална опорка, която цели да отслаби страната и нейната роля в икономическите процеси.
Според легендите държавните чиновници били половин милион души, на които частният бизнес изкарвал заплатите с пот на челото, а пък те нищо не правели, с цел да си заслужат парите. И заради тази причина би трябвало да бъдат уволнени. Няма държавно управление, което да не е пристигнало на власт със поръчката, че ще уволнява държавни чиновници. Само че кой ще им извършва политиките след това? Един министър е нищо без своя екип и администрация,
които му правят
90% от работата
като министър
Ще го кажа един път и се надявам да се разбере вечно. Има разлика сред публичен бранш и държавна администрация. Обяснявам. Според формалните данни на Национален статистически институт наетите лица по трудово и служебно правно отношение в България са 2,3 млн. души. От тях работещите в публичния бранш са 567 000 души (25% от наетите).
От тях така наречен държавна администрация в изпълнителната власт са тъкмо 98 388 души (към март 2023 г.), разпределени, както следва:
- 56 196 души в централна администрация и
- 42 192 души в общински и регионални администрации. Това прави по 1 държавен чиновник на 66 души, в случай че вземем под внимание последните данни за популацията на страната.
Ако употребяваме данните на Национален статистически институт за администрацията в изпълнителната власт (което е най-голямото перо и нормално то е обект на интерес за съкращаване), то за интервала 2000 - 2010 година в държавната администрация са работили приблизително към 110 000 души всяка година. За съпоставяне, за интервала 2010 - 2023 година техният брой е намалял до към 98 000 души. Следователно не нарастват, а понижават с 12 000 души за интервал от 20 години.
Освен това половината от тях (около 42 000 души) са по общините, където доста постоянно няма кой да ви обслужи поради дефицит на фрагменти и обидно ниски заплати. Знаете ли
по какъв начин му се споделя
на това?
Недостиг на фрагменти
Останалите 469 000 души от публичния бранш са:
1. лекари,
2. медицински сестри,
3. учители,
4. академични преподаватели,
5. обществени служащи,
6. научни служащи в Българска академия на науките и ССА,
7. чиновници в читалища,
8. чиновници в библиотеки,
9. пазачи в затвори и така нататък
Кажете ми от кои от тях нямаме потребност, с цел да понижим тези общо 567 хиляди души? Но се аргументирайте за какво нямаме потребност от тях, а не хвърляйте “стари дъвки ”, с цел да се харесате на шефа.
Ще кажете Министерство на вътрешните работи?
Окей, само че се
обосновете!
Защото в Министерство на вътрешните работи влиза и Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” и куп други дирекции, без които няма по какъв начин. И сега има дефицит на пожарникари, а оборудването им е под всякаква рецензия.
Ще кажете и друго: Какво създават тези хора? Как го мерим? Отговорът е доста елементарен, само че с цел да го схванеш, би трябвало да приемеш, че страната е фундаментът без който няма по какъв начин да се построи подобаваща обществена инфраструктура.
Например, когато безработицата е рекордно ниска, каквато е сега, работещите в Агенцията по заетостта и Бюрата по труда, които са държавни чиновници, не са ли си свършили работата? Очевидно не би трябвало да ги уволняваме, а в противен случай, да им вдигнем заплатите, както е обикновено да се прави при всеки тип добре свършена работа.
Ако данъчните приходи нарастват и са рекордни,
както е сега, явно хората в Национална агенция за приходите са си свършили работата.
Ако пенсиите се изплащат всеки месец в период, макар хилядите индексации, явно в Национален осигурителен институт кипи интензивен труд. Едно е да приемеш растеж на пенсиите с две гласувания в Народното събрание, а напълно друго е по-късно всяка една пенсия в тази страна да се пресметна правилно съгласно формулата. Ами това последното, не го вършат депутатите, нито министрите. Прави го държавната администрация в Национален осигурителен институт, която е получила единствено 10% растеж на приходите си за последните близо 3 година, и то под натиска на синдикатите. А всички знаем каква беше инфлацията за този интервал.
Как мерим продуктивността на труда на един преподавател, който е оказал помощ на трима ученика да изкарат отлични оценки, или пък продуктивността на труда на един академични учител, който е посял познание в 10 любознателни студента през този месец? Ще ви отговоря. Не я мерим. Просто одобряваме, че
без тези хора няма по какъв начин да функционираме като общество
и да имаме историческа памет за каквото и да било. Не ни трябват количествени знаци за продуктивност за хора, които носят на гърба си цялата концепция за националната страна.
Вместо да им подвигаме заплатите съгласно минимум инфлационните нива, ние непрекъснато се чудим по какъв начин да уволняваме още хора. И представяме това като промяна. Това не е промяна. Това е дезинформация. Повтарям. Реалната държавна администрация не е половин милион души, а към 98 000 души, което е пет пъти по-малко. Това са 4,2% от всички наети, и 3% от всички заети. Някак доста постоянно много комфортно бъркаме публичен бранш с държавната администрация. Числата са публични и елементарно проверими. Всеки може да се оправи с тях. Дори умните и красивите. Стига да желаят.
В умозаключение, би трябвало да се усъвършенства качеството на предоставяните обществени услуги несъмнено. Трябва да се вкара електронно ръководство несъмнено. Но тези работи не са синоними на съкращения. Просто тъй като към този момент няма накъде. Най обичам, когато политици и анализатори приказват по какъв начин би трябвало да се уволняват хора и закриват щатни бройки от държавната администрация, само че хабер си нямат какво вършат по-късно в кратковременен интервал. Постоянно се приказва за някакви тактики и резултати, които ще ги забележим “в обозримо бъдеще ”. Ами до тогава? Дотогава
няма да има кой да ви издаде едно удостоверение
по дребните общини
поради липса на хора и обидно ниско възнаграждение.
Във всички развити страни в Европа, към които е разумно да се стремим и ние, обществото си почита държавните чиновници. Тази работа се прави с чест. Само у нас, когато те питат къде работиш, те е позор да кажеш, тъй като се е наложила неправилно тезата, че тези хора са нездравословни, не вършат нищо и единствено употребяват обществен запас. Не. Те не са отговорни с нищо. Тези хора не са търтеи. Търтеи са тези НПО-та, които постановиха сходно мислене през последните 30 години и съумяха да влошат обществената страна до степен в която да сме с най-ниските приходи, с най-големите неравенства и с най-голямата беднотия в целия Европейски Съюз.
Широко налаганата теза, че държавните чиновници са прекомерно доста и всяка година нарастват, всъщност не е вярна. Това не е нищо повече от следващата неолиберална опорка, която цели да отслаби страната и нейната роля в икономическите процеси.
Според легендите държавните чиновници били половин милион души, на които частният бизнес изкарвал заплатите с пот на челото, а пък те нищо не правели, с цел да си заслужат парите. И заради тази причина би трябвало да бъдат уволнени. Няма държавно управление, което да не е пристигнало на власт със поръчката, че ще уволнява държавни чиновници. Само че кой ще им извършва политиките след това? Един министър е нищо без своя екип и администрация,
които му правят
90% от работата
като министър
Ще го кажа един път и се надявам да се разбере вечно. Има разлика сред публичен бранш и държавна администрация. Обяснявам. Според формалните данни на Национален статистически институт наетите лица по трудово и служебно правно отношение в България са 2,3 млн. души. От тях работещите в публичния бранш са 567 000 души (25% от наетите).
От тях така наречен държавна администрация в изпълнителната власт са тъкмо 98 388 души (към март 2023 г.), разпределени, както следва:
- 56 196 души в централна администрация и
- 42 192 души в общински и регионални администрации. Това прави по 1 държавен чиновник на 66 души, в случай че вземем под внимание последните данни за популацията на страната.
Ако употребяваме данните на Национален статистически институт за администрацията в изпълнителната власт (което е най-голямото перо и нормално то е обект на интерес за съкращаване), то за интервала 2000 - 2010 година в държавната администрация са работили приблизително към 110 000 души всяка година. За съпоставяне, за интервала 2010 - 2023 година техният брой е намалял до към 98 000 души. Следователно не нарастват, а понижават с 12 000 души за интервал от 20 години.
Освен това половината от тях (около 42 000 души) са по общините, където доста постоянно няма кой да ви обслужи поради дефицит на фрагменти и обидно ниски заплати. Знаете ли
по какъв начин му се споделя
на това?
Недостиг на фрагменти
Останалите 469 000 души от публичния бранш са:
1. лекари,
2. медицински сестри,
3. учители,
4. академични преподаватели,
5. обществени служащи,
6. научни служащи в Българска академия на науките и ССА,
7. чиновници в читалища,
8. чиновници в библиотеки,
9. пазачи в затвори и така нататък
Кажете ми от кои от тях нямаме потребност, с цел да понижим тези общо 567 хиляди души? Но се аргументирайте за какво нямаме потребност от тях, а не хвърляйте “стари дъвки ”, с цел да се харесате на шефа.
Ще кажете Министерство на вътрешните работи?
Окей, само че се
обосновете!
Защото в Министерство на вътрешните работи влиза и Главна дирекция “Пожарна сигурност и отбрана на популацията ” и куп други дирекции, без които няма по какъв начин. И сега има дефицит на пожарникари, а оборудването им е под всякаква рецензия.
Ще кажете и друго: Какво създават тези хора? Как го мерим? Отговорът е доста елементарен, само че с цел да го схванеш, би трябвало да приемеш, че страната е фундаментът без който няма по какъв начин да се построи подобаваща обществена инфраструктура.
Например, когато безработицата е рекордно ниска, каквато е сега, работещите в Агенцията по заетостта и Бюрата по труда, които са държавни чиновници, не са ли си свършили работата? Очевидно не би трябвало да ги уволняваме, а в противен случай, да им вдигнем заплатите, както е обикновено да се прави при всеки тип добре свършена работа.
Ако данъчните приходи нарастват и са рекордни,
както е сега, явно хората в Национална агенция за приходите са си свършили работата.
Ако пенсиите се изплащат всеки месец в период, макар хилядите индексации, явно в Национален осигурителен институт кипи интензивен труд. Едно е да приемеш растеж на пенсиите с две гласувания в Народното събрание, а напълно друго е по-късно всяка една пенсия в тази страна да се пресметна правилно съгласно формулата. Ами това последното, не го вършат депутатите, нито министрите. Прави го държавната администрация в Национален осигурителен институт, която е получила единствено 10% растеж на приходите си за последните близо 3 година, и то под натиска на синдикатите. А всички знаем каква беше инфлацията за този интервал.
Как мерим продуктивността на труда на един преподавател, който е оказал помощ на трима ученика да изкарат отлични оценки, или пък продуктивността на труда на един академични учител, който е посял познание в 10 любознателни студента през този месец? Ще ви отговоря. Не я мерим. Просто одобряваме, че
без тези хора няма по какъв начин да функционираме като общество
и да имаме историческа памет за каквото и да било. Не ни трябват количествени знаци за продуктивност за хора, които носят на гърба си цялата концепция за националната страна.
Вместо да им подвигаме заплатите съгласно минимум инфлационните нива, ние непрекъснато се чудим по какъв начин да уволняваме още хора. И представяме това като промяна. Това не е промяна. Това е дезинформация. Повтарям. Реалната държавна администрация не е половин милион души, а към 98 000 души, което е пет пъти по-малко. Това са 4,2% от всички наети, и 3% от всички заети. Някак доста постоянно много комфортно бъркаме публичен бранш с държавната администрация. Числата са публични и елементарно проверими. Всеки може да се оправи с тях. Дори умните и красивите. Стига да желаят.
В умозаключение, би трябвало да се усъвършенства качеството на предоставяните обществени услуги несъмнено. Трябва да се вкара електронно ръководство несъмнено. Но тези работи не са синоними на съкращения. Просто тъй като към този момент няма накъде. Най обичам, когато политици и анализатори приказват по какъв начин би трябвало да се уволняват хора и закриват щатни бройки от държавната администрация, само че хабер си нямат какво вършат по-късно в кратковременен интервал. Постоянно се приказва за някакви тактики и резултати, които ще ги забележим “в обозримо бъдеще ”. Ами до тогава? Дотогава
няма да има кой да ви издаде едно удостоверение
по дребните общини
поради липса на хора и обидно ниско възнаграждение.
Във всички развити страни в Европа, към които е разумно да се стремим и ние, обществото си почита държавните чиновници. Тази работа се прави с чест. Само у нас, когато те питат къде работиш, те е позор да кажеш, тъй като се е наложила неправилно тезата, че тези хора са нездравословни, не вършат нищо и единствено употребяват обществен запас. Не. Те не са отговорни с нищо. Тези хора не са търтеи. Търтеи са тези НПО-та, които постановиха сходно мислене през последните 30 години и съумяха да влошат обществената страна до степен в която да сме с най-ниските приходи, с най-големите неравенства и с най-голямата беднотия в целия Европейски Съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ